неделя, 30 август 2009 г.

|да разплачеш Мадона|

Тази жена не е човек – тя е робот според мен. Не може да си на 51 и да скачаш от радост като хлапе пред магазин за близалки.

В България нещата обикновено стават иначе. Върлите фенове са чакали от предния ден пред стадиона, аз отидох в 16ч с Милен. И пак бяхме отпред! И пак скачахме като ненормални. И пак не се лишихме от еуфория въпреки българската страна на организацията. Не може да си охрана на VIP Security и да си бъркаш в носа на концерт на Мадона, много се извинявам. Простено му е, защото беше секси. Моят фотоапарат беше в гащите – никой не ме провери! Ами... ако имах оръжие там? От жегите припадах момчета и момичета – в чужбина на концертите ѝ раздават вода, в България ни я взимат още на входа. В жега от 35 градуса е недопустимо охраната да не прави забележка на хората, които пушат, направо се издушихме.

Най-тъпо на концерта се държаха хетеро мъжете. Псуват, храчат, говорят за „педали“. Абе, кака, вие огледахте ли се хубаво къде се намирате - половината гей gepime.com беше там... И говорят простотии за „баба“ Мадона. И седят в Златната окръжност като истукани.

А Мадона... като излезе, бях в транс. Не може да се опише колко красива е на живо, не на екраните, не на клиповете, а на живо. Нямаше смисъл да се снима - това остава в ума. И нямаше онези грозни веносани ръце, с които заливат интернет. Още от началото крещях като луд и просто останах без глас. После само скрибуцах, та хората около мен се оглеждаха кого колят. Всички бяха с такъв ентусиазъм, толкова единни. Потни също.

Хореография, сценично присъствие, аранжимент – всичко на ниво, което майка България не е виждала, а няма и да види. Жалко само, че няма по-сериозно почитане на Майкъл. "Like a Prayer", "Devil Wouldn't Recognize You" и "You Must Love Me" са ми любимите изпълнения от концерта. На последното – целият стадион пееше с пълни гърла – разплакахме Мадона. Който е бил най-отпред, знае.