понеделник, 25 май 2009 г.

|пичове с айфони|

Следя от известно време това блогче за пичове, които се снимат със своите айфони. Признавам без бой, че в скоро време такъв телефон няма да си купя – назад съм с технологиите, а и 800-900лв не ми се дават за подобно нещо. И имайки предвид как всяка година си купувам нов апарат, защото или ги чупя, или ги... чупя... Иначе щяхте да ме видите там. Надявам се да има по-смели българи от мен. :)

неделя, 17 май 2009 г.

|не бива да печелим евровизия|

Ох. Не мога да разбера къде са най-добрите ни текстописци, композитори, певци и продуценти. Свикнали сме да се тупаме в гърдите колко сме добри, а в крайна сметка изпратихме един виещ Красимир Аврамов и най-тъпото е, че сами си го избрахме, без каквито и да било шашми. Имаме голям проблем – по тези земи е живял Орфей. На тази кълка лежим, че сме великите музиканти. Имаме и още един проблем. Орфей отдавна е умрял.

Понякога по телевизията ни излизат някакви си изпаднали в забвение продуценти, които явно живеят в друга България, като си мислят, че са най-големият критерий за качествена музика. Пресен пример беше появата на Атанас Янкулов в Music Idol с обявлението му, че Димитър Атанасов не можел да пее и изсипа още тор от устата си. Същият този Янкулов в последните десет години да е имал някакъв успех, свързан с песни, защото на мен ми се губи инфото? Не пускали достатъчно българска музика... Колко от музиката ни става аджеба за слушане бе, бате?

Най-добрите ни съвременни текстописци са Ина Григорова и Ваня Щерева. Плюс-минус някои други (примерно Миро и Галя от КариZма). Смислени лирики, чувствени, издържани. Без пошлост. Един от най-добрите ни продуценти – Момчил без Дони. Отделно в татковината има толкова добри певци, които наистина могат да извисят глас. Стига сме изнасилвали слушателите с прехвалени величия като Слави Трифонов, Красимир Аврамов и... Joanna Dark.

Ето ви отличен екип за създаване на качествена поп песен, без насилствено да се вплитат български етно елементи. Евровизия Е конкурс и за новаторска песен, за едногодишен химн на Европа. Моите уважения, но „Вода“-та на Елица и Стунджи НЕ е авторска песен. Тя е с текст от народното творчество. Истински успех не сме имали до ден-днешен.

Опасявам се, че една чалга мома ще има по-голям успех на такъв конкурс, пред когото и да било от естрадата... Защо наистина не пратим Азис с една поп песен? Атрактивен, фрапантен, интересен за зрителите в Европа, с отлични гласови възможности. Азис може да сътвори нещо, с което да се гордеем – особено ако е подкрепен от хубав екип.

Но не бива да печелим Евровизия. Какво ще направим ако това се случи? Къде ще ги съберем хилядите посетители? В зала „Фестивална“? На мегдана? На поляна? На Герена? Къде?

Отделно в България не разбираме от музика. Съгласете се, но музикалните ни телевизии и радиостанции въртят едни и същи бози (Arash колко време още ще го гледаме/слушаме всяко лято?) и ако има нещо свежо – то се отминава или пуска с голямо закъснение. Примери – бол (Duffy, Amy Winehouse, Lady GaGa... а други хитови изпълнители в Европа са напълно игнорирани в България – Sam Sparro, Alphabeat, La Roux, The Killers, The Knife...). Музика от Централна или Източна Европа освен Morandi не се излъчва. И как успяхме точно на Гърция да дадем 12 точки? Показа му се цицата на Сакис и давайте sms-и да пращаме (за илюстрация, в България гласуването струваше 1,20лв, в Германия – 0,20 евро; как да се приобщим към европейския музикален форум, като ни обират мобилните оператори?). България беше единствената страна, която даде на песента-победител 2 точки. ДВЕ точки за бога!!!

Хайде догодина да не се напъваме да печелим, а само да се явим с качествена песен. Начало е някакво. Ох.

събота, 16 май 2009 г.

|гейвровизия|

В България Евровизия е ебаси тъпият конкурс. Сами си се правим за смях, но е твърде изтъркано да говорим за Каффе, Красимир Аврамов и пошлите им опити да завладеят музикалния свят. Графа се издъни мега здраво тази година... може ли да ходиш на конкурс с послание за мир и песента ти да се нарича „Враг“? Отделно Нора... много хубава песен обаче в тази държава кога ще разберем, че на подобни фестивали се търси друго.

Както и да е, не ми се говори колко са ни зле песните – особено от към текстове – искам на друго да обърна внимание. Питайте своите познати чужденци. Евровизия е много гей конкурс. Шарении, разголени мъже, властни жени, танци-манци и тн. Забава отвсякъде. Голям процент гейове са големи почитатели на конкурса и го следят трескаво всяка година. Събират се, гледат, пият. Ние също го правим за не знам коя година подред вече. Забавно е и наистина е гей забава.

От Google също следят развитие на конкурса по много интересен начин:



Лично аз съм за норвежкото предложение. :)

петък, 8 май 2009 г.

|"Omohide poro poro"|


Не мога да гледам анимета, едва запомних какво е манга и не искам да гледам цици в анимации. Обаче обичам неща на „Студио Гибли“, защото са красиви, лишени от прекалената „семейност“ на „Дисни“ и винаги имат неочакван сюжет.

Продуцент на "Omohide poro poro" (преведено на английски като "Only Yesterday") е Хаяо Миязаки, но режисьор е Исао Такахата („Гробът на светулките“ – един от 1000-та филма, които трябва да гледаш). Неженената 27-годишна Таеко отива в провинцията, за да помага във ферма, където берат шафранка. По пътя си към селската част на Япония, жената си припомня миналото и осъзнава, че е преследвана от 10-годишното си Аз. Преходът минала-настояща Таеко е забавно-тъжен. Особено в търсенето на любовта.

Защо за първи път коментирам филм ли? Ще се изненадате, но „Дилмано, Дилберо“ и „Малка мома двори мете“ звучат именно при показване на красивата природа, далече от града. За нещастие песните липсват в саундтрака на филма, където са италианска и унгарска народни песни.