неделя, 30 август 2009 г.

|да разплачеш Мадона|

Тази жена не е човек – тя е робот според мен. Не може да си на 51 и да скачаш от радост като хлапе пред магазин за близалки.

В България нещата обикновено стават иначе. Върлите фенове са чакали от предния ден пред стадиона, аз отидох в 16ч с Милен. И пак бяхме отпред! И пак скачахме като ненормални. И пак не се лишихме от еуфория въпреки българската страна на организацията. Не може да си охрана на VIP Security и да си бъркаш в носа на концерт на Мадона, много се извинявам. Простено му е, защото беше секси. Моят фотоапарат беше в гащите – никой не ме провери! Ами... ако имах оръжие там? От жегите припадах момчета и момичета – в чужбина на концертите ѝ раздават вода, в България ни я взимат още на входа. В жега от 35 градуса е недопустимо охраната да не прави забележка на хората, които пушат, направо се издушихме.

Най-тъпо на концерта се държаха хетеро мъжете. Псуват, храчат, говорят за „педали“. Абе, кака, вие огледахте ли се хубаво къде се намирате - половината гей gepime.com беше там... И говорят простотии за „баба“ Мадона. И седят в Златната окръжност като истукани.

А Мадона... като излезе, бях в транс. Не може да се опише колко красива е на живо, не на екраните, не на клиповете, а на живо. Нямаше смисъл да се снима - това остава в ума. И нямаше онези грозни веносани ръце, с които заливат интернет. Още от началото крещях като луд и просто останах без глас. После само скрибуцах, та хората около мен се оглеждаха кого колят. Всички бяха с такъв ентусиазъм, толкова единни. Потни също.

Хореография, сценично присъствие, аранжимент – всичко на ниво, което майка България не е виждала, а няма и да види. Жалко само, че няма по-сериозно почитане на Майкъл. "Like a Prayer", "Devil Wouldn't Recognize You" и "You Must Love Me" са ми любимите изпълнения от концерта. На последното – целият стадион пееше с пълни гърла – разплакахме Мадона. Който е бил най-отпред, знае.

понеделник, 1 юни 2009 г.

|аз гласувам 2009|



Борете се! За пръстена, който ще сложите на ръката на любимия си човек. За да не сте българи второ качество. За бъдещето на децата ви, които ще отгледате с партньора си. За правото да сте равни с другите ЛГБТ граждани в цивилизована Европа. За деня, в който гей литературата в България няма да е табу. За хомо- и бисексуалните си братя и сестри. За да не бъдете определяни като „не-истински“ мъже и жени. Ако знаете, че един от родителите ви тайно е от ЛГБТ обществото. Или друг ваш роднина. За всеки път, когато пребиваха най-добрия ви приятел и му крещяха, че е „педал“. Заради бързото изтриване на History-то, за да не види някой, че сте гледали еротични снимки и клипове с мъже. Или жени. Срещу всеки псевдо гей, който по форумите се нахвърля срещу способните хомосексуални. Срещу същият този псевдо гей, който няма да ни подкрепи, защото нямало да се жени за мъж – било смешно. За всяка стотинка открадната в „Джемини“. За да си осигуриш пореден ден, в който да си струва да живееш. Противопоставете се на всеки преподавател, който отказва да потвърди факта, че Оскар Уайлд е бил гей. Срещу безобразната липса на обща култура в България, водеща до равнопоставянето на хомосексуалност и педофилия. Напук на всеки хетераст – всеки един от онези, звездните, известните, които упорито отказват да се разкрият като гейове и лесбийки и продължават да се представят за хетеро.

Не подарявайте гласа си на умопобъркани пенсионери и националисти. Те не живеят вашия живот. Борете се за собственото си щастие. Не го подарявайте на мутри, религиозни фанатици и псевдопатриоти.

Гласувайте! Гласувайте за своето бъдеще – твърде близо е, за да го пропилеем заедно.

понеделник, 25 май 2009 г.

|пичове с айфони|

Следя от известно време това блогче за пичове, които се снимат със своите айфони. Признавам без бой, че в скоро време такъв телефон няма да си купя – назад съм с технологиите, а и 800-900лв не ми се дават за подобно нещо. И имайки предвид как всяка година си купувам нов апарат, защото или ги чупя, или ги... чупя... Иначе щяхте да ме видите там. Надявам се да има по-смели българи от мен. :)

неделя, 17 май 2009 г.

|не бива да печелим евровизия|

Ох. Не мога да разбера къде са най-добрите ни текстописци, композитори, певци и продуценти. Свикнали сме да се тупаме в гърдите колко сме добри, а в крайна сметка изпратихме един виещ Красимир Аврамов и най-тъпото е, че сами си го избрахме, без каквито и да било шашми. Имаме голям проблем – по тези земи е живял Орфей. На тази кълка лежим, че сме великите музиканти. Имаме и още един проблем. Орфей отдавна е умрял.

Понякога по телевизията ни излизат някакви си изпаднали в забвение продуценти, които явно живеят в друга България, като си мислят, че са най-големият критерий за качествена музика. Пресен пример беше появата на Атанас Янкулов в Music Idol с обявлението му, че Димитър Атанасов не можел да пее и изсипа още тор от устата си. Същият този Янкулов в последните десет години да е имал някакъв успех, свързан с песни, защото на мен ми се губи инфото? Не пускали достатъчно българска музика... Колко от музиката ни става аджеба за слушане бе, бате?

Най-добрите ни съвременни текстописци са Ина Григорова и Ваня Щерева. Плюс-минус някои други (примерно Миро и Галя от КариZма). Смислени лирики, чувствени, издържани. Без пошлост. Един от най-добрите ни продуценти – Момчил без Дони. Отделно в татковината има толкова добри певци, които наистина могат да извисят глас. Стига сме изнасилвали слушателите с прехвалени величия като Слави Трифонов, Красимир Аврамов и... Joanna Dark.

Ето ви отличен екип за създаване на качествена поп песен, без насилствено да се вплитат български етно елементи. Евровизия Е конкурс и за новаторска песен, за едногодишен химн на Европа. Моите уважения, но „Вода“-та на Елица и Стунджи НЕ е авторска песен. Тя е с текст от народното творчество. Истински успех не сме имали до ден-днешен.

Опасявам се, че една чалга мома ще има по-голям успех на такъв конкурс, пред когото и да било от естрадата... Защо наистина не пратим Азис с една поп песен? Атрактивен, фрапантен, интересен за зрителите в Европа, с отлични гласови възможности. Азис може да сътвори нещо, с което да се гордеем – особено ако е подкрепен от хубав екип.

Но не бива да печелим Евровизия. Какво ще направим ако това се случи? Къде ще ги съберем хилядите посетители? В зала „Фестивална“? На мегдана? На поляна? На Герена? Къде?

Отделно в България не разбираме от музика. Съгласете се, но музикалните ни телевизии и радиостанции въртят едни и същи бози (Arash колко време още ще го гледаме/слушаме всяко лято?) и ако има нещо свежо – то се отминава или пуска с голямо закъснение. Примери – бол (Duffy, Amy Winehouse, Lady GaGa... а други хитови изпълнители в Европа са напълно игнорирани в България – Sam Sparro, Alphabeat, La Roux, The Killers, The Knife...). Музика от Централна или Източна Европа освен Morandi не се излъчва. И как успяхме точно на Гърция да дадем 12 точки? Показа му се цицата на Сакис и давайте sms-и да пращаме (за илюстрация, в България гласуването струваше 1,20лв, в Германия – 0,20 евро; как да се приобщим към европейския музикален форум, като ни обират мобилните оператори?). България беше единствената страна, която даде на песента-победител 2 точки. ДВЕ точки за бога!!!

Хайде догодина да не се напъваме да печелим, а само да се явим с качествена песен. Начало е някакво. Ох.

събота, 16 май 2009 г.

|гейвровизия|

В България Евровизия е ебаси тъпият конкурс. Сами си се правим за смях, но е твърде изтъркано да говорим за Каффе, Красимир Аврамов и пошлите им опити да завладеят музикалния свят. Графа се издъни мега здраво тази година... може ли да ходиш на конкурс с послание за мир и песента ти да се нарича „Враг“? Отделно Нора... много хубава песен обаче в тази държава кога ще разберем, че на подобни фестивали се търси друго.

Както и да е, не ми се говори колко са ни зле песните – особено от към текстове – искам на друго да обърна внимание. Питайте своите познати чужденци. Евровизия е много гей конкурс. Шарении, разголени мъже, властни жени, танци-манци и тн. Забава отвсякъде. Голям процент гейове са големи почитатели на конкурса и го следят трескаво всяка година. Събират се, гледат, пият. Ние също го правим за не знам коя година подред вече. Забавно е и наистина е гей забава.

От Google също следят развитие на конкурса по много интересен начин:



Лично аз съм за норвежкото предложение. :)

петък, 8 май 2009 г.

|"Omohide poro poro"|


Не мога да гледам анимета, едва запомних какво е манга и не искам да гледам цици в анимации. Обаче обичам неща на „Студио Гибли“, защото са красиви, лишени от прекалената „семейност“ на „Дисни“ и винаги имат неочакван сюжет.

Продуцент на "Omohide poro poro" (преведено на английски като "Only Yesterday") е Хаяо Миязаки, но режисьор е Исао Такахата („Гробът на светулките“ – един от 1000-та филма, които трябва да гледаш). Неженената 27-годишна Таеко отива в провинцията, за да помага във ферма, където берат шафранка. По пътя си към селската част на Япония, жената си припомня миналото и осъзнава, че е преследвана от 10-годишното си Аз. Преходът минала-настояща Таеко е забавно-тъжен. Особено в търсенето на любовта.

Защо за първи път коментирам филм ли? Ще се изненадате, но „Дилмано, Дилберо“ и „Малка мома двори мете“ звучат именно при показване на красивата природа, далече от града. За нещастие песните липсват в саундтрака на филма, където са италианска и унгарска народни песни.

неделя, 26 април 2009 г.

|политически компас|

Часовникът може да се свери, въпреки че често изостава Главния в България. Компасът може ли да се „свери“?

Не обичам политика и активизъм, защото всичко у дома се изопачава и се пречупва през шуробаджанашко-интересчийската призма. От първите съм, които нямаха връзки около вратовете си, от първите съм, които започнаха да казват на другарките в детската градина „госпожо“. Ядях пържолите при Филип Димитров. Скачах, защото не съм червен. Извадих наяве княжеските си одежди при идването на царя-премиер-комунист-османец. Сега не ми пука, че Станишев е гей. Не харесвам и Бойко, защото е хомофоб.

България няма с какво да се гордее. Военните подвизи – в миналото. Големите личности – мъртви. Нацията техническа е назад със съвременнните технология. България няма с какво да се гордее. Освен с едно. Природата. Българите сме кофти хора като че ли, но природата ни е великолепна.

Според един тест, който си направих, излезе следното (мързи ме да превеждам):

About The Political Compass

In the introduction, we explained the inadequacies of the traditional left-right line.

If we recognise that this is essentially an economic line it's fine, as far as it goes. We can show, for example, Stalin, Mao Tse Tung and Pol Pot, with their commitment to a totally controlled economy, on the hard left. Socialists like Mahatma Gandhi and Robert Mugabe would occupy a less extreme leftist position. Margaret Thatcher would be well over to the right, but further right still would be someone like that ultimate free marketeer, General Pinochet.

That deals with economics, but the social dimension is also important in politics. That's the one that the mere left-right scale doesn't adequately address. So we've added one, ranging in positions from extreme authoritarian to extreme libertarian.

Both an economic dimension and a social dimension are important factors for a proper political analysis. By adding the social dimension you can show that Stalin was an authoritarian leftist (ie the state is more important than the individual) and that Gandhi, believing in the supreme value of each individual, is a liberal leftist. While the former involves state-imposed arbitary collectivism in the extreme top left, on the extreme bottom left is voluntary collectivism at regional level, with no state involved. Hundreds of such anarchist communities exisited in Spain during the civil war period

You can also put Pinochet, who was prepared to sanction mass killing for the sake of the free market, on the far right as well as in a hardcore authoritarian position. On the non-socialist side you can distinguish someone like Milton Friedman, who is anti-state for fiscal rather than social reasons, from Hitler, who wanted to make the state stronger, even if he wiped out half of humanity in the process.

The chart also makes clear that, despite popular perceptions, the opposite of fascism is not communism but anarchism (ie liberal socialism), and that the opposite of communism ( i.e. an entirely state-planned economy) is neo-liberalism (i.e. extreme deregulated economy)

The usual understanding of anarchism as a left wing ideology does not take into account the neo-liberal "anarchism" championed by the likes of Ayn Rand, Milton Friedman and America's Libertarian Party, which couples social Darwinian right-wing economics with liberal positions on most social issues. Often their libertarian impulses stop short of opposition to strong law and order positions, and are more economic in substance (ie no taxes) so they are not as extremely libertarian as they are extremely right wing. On the other hand, the classical libertarian collectivism of anarcho-syndicalism ( libertarian socialism) belongs in the bottom left hand corner.

In our home page we demolished the myth that authoritarianism is necessarily "right wing", with the examples of Robert Mugabe, Pol Pot and Stalin. Similarly Hitler, on an economic scale, was not an extreme right-winger. His economic policies were broadly Keynesian, and to the left of some of today's Labour parties. If you could get Hitler and Stalin to sit down together and avoid economics, the two diehard authoritarians would find plenty of common ground.


Your political compass

Economic Left/Right: -5.50
Social Libertarian/Authoritarian: -5.18



А за кого ще гласувам ли? Зелените.

неделя, 5 април 2009 г.

|last.fm|

Още ли не ползвате last.fm? Едно от най-смислените неща, случили се в музиката за новия век!

Можете да имате личен профил, чрез който да се свързват с вас и да коментирате музиката, която слушате. Има и препоръки - сходна музика. Отделно можете да членувате в групи - споре интересите. Естествено, можете да следите и събития. Има и радио. Приставки има за Winamp, Windows Media Player, iTUNES и тн.

Моята профил: http://www.last.fm/user/prince_Yuki
Имаме и българска ЛГБТ група: http://www.last.fm/group/Bulgarian+LGBT

вторник, 31 март 2009 г.

|г.и.о.н.|

Ясно е, че в България скоро няма да мога да живея спокойно с бъдещия ми партньор. Все ще се намери някой умник да каже "Че кой ти пречи?" и все искам да извикам, че всички, които ми го задават този въпрос, са ми виновните, ама не е така. Виновни са ми гейовете.

Започнало е вече да ми писва как си бодем в очите и се упрекваме кой какво направил и кой какво не направил, а в крайна сметка всеки гледа собствения си гъз, в това число и аз. Много ми е смешно, как когато се говореше усилено за Семейния кодекс, точно в гей форумите някакъв хомосексуал рече и отсече, че не му трябвало да се жени за мъж и за това нямало да излиза по паради и тн. Тъжно е, че не сме обединени и вместо да сме истинско ЛГБТ общество, всъщност сме Л-общество, Г-общество, Б-общество и Т-общество. Няма лошо, че има отделни клубове и не всичко е микс. Няма лошо, че не всички компании са смесени. Защо продължаваме да се делим в най-важната ни кауза? Много ли е сложно заедно да направим нещо смислено?

Става досадно как дори в интернет едни за други по една положителна приказка не си казваме, а всеки гледа да оплюе другите. „Аз съм най-красивата, най-оборотната, най-буч и тн“ и за съжаление има хора, които се фукат с това. Добре де, всеки си живее живота, както го разбира, но защо трябва да пречи на другите? Хубаво, изчукал си десет момчета този месец, да ти принтирам диплома, която съм нарисувал в Paint? Чукай сега, щото после ще лъжеш някоя жена, нейните и твоите родители... и децата ви ще лъжеш. Така повелява традицията у дома - не говорим за проблема, значи няма проблем. Наистина, толкова ли е сложно да се намери някой гей или лесбийка, за когото да се каже нещо положително?

Липсата на обществена активност се е свела до определени хора-ентусиасти, които също оплюваме, като на панаир сме ги наредили и ги целим с всякакви боклуци, само и само ние самите да изглеждаме над нещата. А всъщност сме си сврели главите в гъзовете и устите ни са пълни с хуйове и путки. Толкова сме смотани. Започвам да си мисля, че гейовете и лесбийките в България са глупаци и са до толкова необразовани, че едно смислено изречение без правописна грешка не могат да напишат. Срамно е как най-силните ни ЛГБТ блогове са лишени от коментари. Дори в сериозните теми за български гей творби, за правата ни като граждани, за правата ни като ЛГБТ, не се пише. Е, разбира се, че е много по-интересно да се коментира, че някакви си поп певци имат обща песен и си го слагат един на друг или пък че Мима Секса има нова турбо чалга резачка. В което няма лошо, стига тези теми да не са ни приоритетни. И все пак толкова ли сме тъпи, че дори и в интернет не можем един коментар да напишем и да си проличи, че не сме само шепа хора, които са гейове и лесбийки в България?

Едно е ясно. В България хората са наясно, че такова животно като хомосексуалност има. Отдавна е приключил сериозният спор, че ние съществуваме и не сме само в крак с модата. Лошото е друго. Гейове има, общество няма.

(първоначално публикувано на 10 януари 2009)

четвъртък, 26 март 2009 г.

|часът на земята 2009|

През март 2008 разбрах за кампанията, но на когото и да кажех - присмех. В България не разбирам как така сме като стадо овце, а като дойде време за действане - хайдути. Тогава написах това:

„Преди година в Австралия се заражда една инициатива, която с мащабите си приповдига онова сгънато чувство у българина - че дори и единицата човек може да промени света. Как? Всички - наистина всички - училища, корпорации, медии - буквално дърпат шалтера и става тъмно. Събират се хората по улиците, същите единици хора, които заедно пишат историята, палят свещи и започват лечението на Гея. Помните ли коя е тя, Гея? Майката Земя. Май всички сме забравили другото й име. Резултатът? 2,2 милиона души се включват. Това е равно на 48 000 коли, които не са в движение.

И аз ще се включа. Ще загасим всичко у дома и ще водим обикновени човешки разговори.

Моля те, подай ми ръка на 29 март - събота. Разкажи и на приятелите си... www.earthhour.org... включи и твоето населено място. Нека задружно загасим поне осветлението у дома в 20:00, ако не друго, за да помогнем на Гея. Час по-късно ще те чакам тук.“

Тази година български общини ще се включат - от къде са ги натиснали да свършат малко полезна работа не искам да знам. Надявам се повече хора да подадат ръка на Земята.

събота, 28 март 2009, 20:30ч


понеделник, 23 март 2009 г.

|Голямото четене: победител?|

Баща ми се опитваше да убеди мен и сестра ми, че трябва да четем. Последните ни пари отиваха за книги - в буквалния смисъл последните ми пари. Събирах си жълтите някогашни стотинки в касичка и после ги уедрявах или направо ги изсипвах по щандовете, за да си взема желаната литература. Сестра ми така и не разви любовта си към книгите, но аз съм все така пристрастен. Та баща ми, човек, който е нямал възможността да се изучи, защото е бил абсолютен гамен, обича да ми разказва как бил истински коцкар, как каките му пишели домашните в купетата на влаковете и как останал на поправителен изпит, защото рецитирал „Две хубави очи, особено едното“. Същият този човек се натъжава, че не знае как се е развил животът на учителката му по литература. Тя съзирала в него усетът му към литературата, който той така и не показвал явно, за да е мъжкар. Ала смело заявил пред нея, че харесва „Железният светилник“. „Моето момче,“ отвърнала му тя, „Талев е македонският Вазов. И казвам това, само защото трябва да спомена Вазов.“

Такова е и до днес с голямото ни българско четене. В стотицата влязоха не книги, а филмови сценарии, прехвалени автори, но не и литература, спомен за писатели, но не и бъдеще на творци. Българите под литература разбираме Вазов, Йовков и Пелин. Прокрадват се няколко поета, николко жени-автори, в общата ни вселена от БГ писане. Показателно за тесногръдото ни, закостеняло мислене. И наизустяването. Българското училище все още не създава мислещи мозъци, а зубрачи с изкривен болен патриотизъм, както и сексисти и хомофоби.

Логично е да има много български автори, но наистина ли сме чели всичките книги, за които сме гласували? Колко от вас имат приятели, които твърдят, че „Под игото“ им е любимата книга? Ако отговорът ви е „нула процента“, значи осъзнавате незаслуженото първо място на Вазов в случая. Да, не можем да разчитаме на младите, че ще гласуват за тази книга. Като цяло всичко учено в даскалото по задължение се превръща в омразна литература. В съвремието смело можем да твърдим, че под млад човек разбираме профан. Кой гласува за първия български роман тогава? Въпрос без отговор.

Като цяло подредбата е хем изненадваща, хем не. Съвременните български (и небългарски) автори трябва да запушат устите на механично отварящата се паст на критикарите, че в България не се чете и че настоящата литература се свежда до чалга текстове. След турското ни робство, логично е руското робство да се е пропило в разбиранията ни за литература - стотицата е изпъстрена с руски „задължителни“ романи, които младият човек трудно би разбрал и трудно би потънал в идеологията им. Франкофоните също казаха свята дума. Липсата на достатъчен брой английски и американски автори дава коз на по-възрастните българи да си кажат, че на Запад нямат стойностна литература, но с ръка на сърцето да признаем, че не е така. Школата ни дори и в последните двайсет години не пропускат през здраво стиснатите си училищни шепи - закостенелите ни разбирания за литература като цяло осакатяват младия ум и го приучават да разсъждава, че дебелите книги на автори завършващи на „-ов“ са стойностните, а на останалите (използващи за фамилии собствените имена на други) - трябва да се гледа като на плажно четиво. Изненадващи са много липси в цялата класация - от Майкъл Онтатджи през Жан-Пол Сартър до Айзък Азимов. И списъкът може да бъде обогатен с още и още. Интересно какво би се получило, ако ставаше въпрос за книга, а не за роман.

БНТ заслужава сериозни поздравления за кампанията - нещо смислено да се създаде и от тази телевизия, което да се увенчае с успех. Макар и форматът да е чужд. Липсата на реклами показва среден пръст на останалите „реални“ шоу програми. Цената на съобщенията и обажданията - също. Малко беше дразнещ фактът, че официалната страница използваше четворка вместо ch - 4etene.bnt.bg. За съжаление финалните защити бяха представени от доскучаващи събеседници, които говореха без емоция, без отдаденост на книгата, а с наизустени или преписани фрази. Думите по страниците са еднолично светоусещане, нищо не пречи всеки да сподели как точно тази книга е преобърнала живота му. Липсата на истинска полемика вероятно е изгонила много от зрителите.

А от Вазов няма да избягаме - нито ще се отречем от Българското с главно „б“. Потупването по рамото обаче, че е първият български роман е настойчивото бодване отзад, че все се тупаме в гърдите и оставяме миналите ни постижения като нация да определят сляпо бъдещето.